Ревю: Нелюбов



Нелюбов е сурова история за света, в който живеем, за отсъствието на истинска интимност, на любов. За отговорността, която дори да се опитваме да прехвърлим, се връща като бумеранг обратно към нас, и грешките, от които така и не успяваме да се поучим. Тя разголва лъжите, с които колкото и ненаситно да се храним, никога не стигат. Разказва за раните, които само най-близките могат да ни нанесат, за липсата на дом и принадлежност, която все по-често не означава да нямаш къща и семейство.

Действието ни отвежда в Русия в обявения за продажба апартамент на семейство, разстрогнато от тежък развод. Родителите на Альоша - Женя и Борис, са изпълнени с гняв и омраза един към друг, въпреки че всеки от тях вече е на прага на съвсем нов живот. Връзката между двата по начало се гради на желание за бягство, заменянето на едно зло с по-малкото. Години по-късно те възприемат не само брака си, но и детето си като грешка. Сред войната, която двамата са си обявили, и егоистичните си стремежи те забравят нещо много важно. Собственият си син. Животът, който са дали, но не оценяват. Едва след изчезването на сина си те осъзнават истинската тежест на стореното.



Всеки от героите в Нелюбов придава особена важност на неща, които всъщност нямат силата да му донесат удовлетвореност от живота - кариера, връзка, положение в обществото, външност. Персонажите влагат времето си в тях, но сякаш не и надеждите си, защото ситуацията вече им е позната. Знаят, че търсят на грешното място, но откриват всевъзможни начини да избягват чувствата, които ги изяждат отвътре. Женя и Борис са въплъщение на съвременния човек, изтерзан, смазан от страха и неспособен да види отвъд собствената си болка. Въпреки че вярват, че не й дават израз, те неусетно я прехвърлят на друг - детето си. То съществува само като оръжие в ръцете им, начин да се уязвяват и обиждат един друг. И двамата заявяват, че не искат Альоша, дори обсъждат пращането му в интернат.


Желанието да даваш, да се посветиш на някого, да споделиш част от себе си с него е първото парченце от пъзела на обичането, най-нужното им в момента. Но близостта продължава да им бъде чужда и всяка връзка води на едно и също място - пълно отчуждение и безразличие. Всеки е заключен в собственоръчно градения си през годините тухла по тухла затвор, потънал в мъка, а за измъкването си не предприема никакви действия. Примирението на бащата, агресията на майката, общата безотговорност ги водят към пълна разруха. Нежеланието за промяна е покъртително. Женя се придържа към грубото, нападателно поведение, прекалено подобно на онова, което майка й е имала към нея. Непоучавайки се от ужаса, който е изпитала на свой гръб, тя глупаво и жестоко опропастява детството на детето си. Борис пък е застинал в незаинтересоваността и пасивността си и след разпадането на едното си семейство, просто започва друго по също толкова необмислен начин. Дори изправени пред ужаса, че може никога повече да не видят сина си, те не намират път един към друг. Разбирането така и не идва, нито момента на обединение.


Детето е крехко същество, а най-тежкото престъпление към него често е извършвано от собствените му родители. Филмът напомня, че биологичното семейство понякога дава живот само за да може да го разруши по-късно. Образът на Альоша символизира невинността, човещината, той е онази любов, от която човечеството само се е отказало и чието издирване се оказва твърде ненавременно. Нелюбов, въоръжен с кадри, наситени с ударна емоция, и убедителна актьорска игра, е несравним в представянето на упадъка на ценностите и крайностите, до които изграждането на неискрени или нежелани връзки може да доведе. Филмът ни понася в един кръговрат от нелюбов, който за много семейства стои в съвсем близко бъдеще или дори е настояще. Без да обнадеждава или заблуждава, той разкрива страшната повторяемост на прегрешенията и отсъствията, които се оказват пагубни за сърцето.



Коментари

Популярни публикации