2018 in favourite books and movies

Не съм писала отдавна, но наистина имам нуждата да осмисля изминалите месеци и да си припомня всичко, което направи 2018 пълноценна и интересна година (вместо да се вглъбявам в нещата, които я направиха по-скоро обратното). 

Не мога да кажа, че прочетох много книги тази година (едва 19), но имах някои наистина страхотни попадения. 

Едно от тях беше Жената в бяло, която ме грабна с мистериите, от които е изтъкана, стила на автора и вниманието, което отделя на всеки персонаж по пътя на разкритие на голямата тайна, която е в дъното на всичко. Този класически роман разкрива много за живота в Англия през 19 век и проблемите, които той поражда - самотата, скуката, чувството за предопределеност на човешката съдба. Издаден през 1860 година, той е един от първите криминални романи, предшестващ дори култовия ,,Шерлок Холмс'', и определено заслужава вниманието ви.

Мемоарите на една гейша е роман, който завинаги ще помня, тъй като ми позволи да надзърна в многолик свят, в основата на който стоят красотата, лекотата в общуването, таланта, но без да го изчерпват. Книгата е прозорец към непознатата японска култура и същевременно разказва история, лична, меланхолична, в която ключова роля има съдбата.

Жената в капан ме държа в напрежение до самия си край и ми припомни защо толкова обичам скандинавската литература и криминалната поредица на издателство Емас. Изключително страшна, психологическа, неповторима книга, която прелиствах неуморно.

Различен клас силно ме впечатли с зловещата атмосфера, а учителят по латински, неговата привързаност към учениците и вяра в традициите и застъпването за справедливостта на всяка цена ми напомни ''The Society of Dead Poets'' - филм, който също много обичам.

Стихосбирките, които лесно и неуспоримо спечелиха сърцето ми, са Сюжети (ревю) и Втора кожа (ревю), които доказват, че поезията далеч не трябва да бъде сладникава и еднаква, че тя може да отправя силни послания и да говори на сериозни теми. И така да бъде дори по-завладяваща и изящна. 

Тази година българските филми, които оставиха своя отпечатък в ума ми, бяха 8 минути и 19 секунди (ревю) и Козият рог, който е може би най-култовият филм на българското кино, чиито постижения се простират извън нашата държава. Първичността на героите в него се разклонява в две посоки - любов и насилие. Това показва, че отдаването на чувствата, които тлеят в душата, може да донесе както добро, така и зло. Оттам идва и нуждата да послушаме и разума, да запазим хладнокръвие, но все пак да останем свободни и истински, такива, каквито сме създадени да бъдем.

All I See is You е психологическа драма, която уверено се гмурва в тежки теми като отчуждаването на хората един от друг, което, макар и невидимо, отеква из цялото тяло, плъзва като зараза. За несигурните, ужасени от мисълта да загубят човека до себе си хора, каквито са и главните герои, привързаността лесно прераства в зависимост, която, вместо да ги лекува, ги разболява дори повече.

Fight Club е филм за оцеляването, бунта, за борбата в най-суровия й и жесток вид - тази, която водим със себе си. Неговото въздействие се крие в неговата първоначална динамика, първичност и агресия, които рязко се превръщат в чувство на тъмна, разрушителна самота и изгубеност.

Нелюбов (ревю) ме омагьоса и ми доказа, че има филми, които са единствени по рода си. Всичко в него е необичайно, до степен, в която изглежда сюреалистично. 

Надявам се, че ни чакат двойно повече и още по-интересни книги, филми и преживявания през 2019! Искам да ви пожелая весело посрещане на Новата година, повече предизвикателства, успехи, пътешествия и искрени усмивки, зад които освен удоволствие стои и гордост от това, което сте. Нека направим 2019 специална заедно! (И не прекалявайте с алкохола, за да може поне да посрещнем Нова година с всичкия си :D)