Ревю: Shameless

Shameless е сериал, който ни отвежда в южната част на Чикаго в дома на голямото семейство Галахър. С баща алкохолик и отсъстваща майка шестте деца, живеещи в опасен квартал с лоша слава, се учат да преодоляват немалкото трудности по пътя си, да осигуряват сами прехраната си и да се подкрепят един друг. Хумористичният подход, който създателите са избрали при представянето на сериозни и често срещани проблеми като липсата на родителска грижа, пристрастяването към алкохол и наркотици, насилието и склонността към саморазрушение, не отслабват въздействието на тяхното послание, но ги прави по-лесно смилаеми и по-поносими. Проследявайки съдбата на героите, зрителят осъзнава колко големи щети родителската безотговорност може да нанесе върху крехката детска психика, но чувства и надежда, виждайки приспособимостта, която децата проявяват. И най-важно - вижда, че въпреки разочарованието и болката на персонажите в следствие от липсата на трезвен баща и обгрижваща майка, всеки от тях има до себе си хора, които да го защитават и утешават.

Бащата на децата - Франк, е най-честият посетител на местния бар и може да бъде открит припаднал навсякъде в и около дома си. Той е нарцистичен и напълно неразумен, манипулативен и креативен в откриването на начини да си набавя парични средства, които отиват единствено за алкохол. Обикновено изпада в яростни словесни тиради с абсурдни аргументи, но на моменти прозвучава невероятно убедително. Рядко проявява гняв и агресия, но когато се случи, вдъхва най-малкото притеснение и страх у хората. В по-късните серии на продукцията най-големият от синовете му - Лип, определя баща си като гений, който заради липсата на образование се е превърнал в отрепка. Франк неведнъж показва скрити таланти: оказва се способен да свири на пиано, да говори испански и японски. Лошият му нрав не е достатъчен да накара зрителя да го намрази, и въпреки всичките му долни прояви и ужасното родителско поведение чувството на хумор, разпалените му разсъждения, прерастващи в безумни монолози, и редките, но важни моменти, в които действително застава зад семейството си, правят чарът му неоспорим. Персонажът е сложен и истински, с много добре развити и показани във времето както недостатъци, така и положителни страни, а актьорската игра на Уилям Мейси вдъхва живот не само на образа, но и на цялото шоу.

Фиона е най-големият, стабилен и впечатляващ (по мое мнение) член на семейството, грижещ се всеки да върви в правия път. Тя дава всичко от себе си в името на това да отгледа братята и сестрите си без чужда помощ и се отличава със зрялост, кураж и саможертвеност нетипични за възрастта й. Макар и да проявява схватливост по отношение на чуждите проблеми, нейните често почти я повалят. Длъжна винаги да изглежда непоклатима, тя не умее да признава нуждата си от подкрепа и любов и често пренебрегва нуждите си заради чуждите. Изборът й на мъже и токсичните връзки, които изгражда, разкриват, че дисфункционалното й семейство все пак е оставило своя белег върху нея. През сезоните тя се развива и променя повече от всеки друг в сериала. Допуска много грешки и понякога изпуска напълно контрола над действията си, но също така се съвзема и започва да се противопоставя на слабостите си и да се отделя от ролята си на отговорен за всички възрастен. Братята и сестрите й не винаги оценяват това, което прави за тях, и, свикнали да получават вниманието й, не я подкрепят доколкото заслужава в начинания, с които иска да се развие, но тя не престава да защитава вижданията си. Въпреки отдадеността й на семейството отговорността, която чувства към него, бавно отстъпва пред желанието да изгради по-добър живот за себе си и да се докаже.

Лип е умното хлапе в семейството, за което всички смятат, че има най-високи шансове да надскочи произхода си. Той обаче многократно пропилява потенциала си заради импулсивната си природа, която го тегли към необмислени и често саморазрушителни действия. Склонността му да бяга от проблемите и чувствата си чрез алкохол и насилие понякога ескалира, но задълбоченото му вглеждане в собствените му и чуждите проблеми го кара да надскача навиците си. През сезоните той все повече се разкрива като силно емоционална и пламенна личност, чиито принципи стоят на първо място. Заради тях понякога съди хората прекалено строго, но времето го учи да прощава и преглъща гнева си. Страхът му от близост го държи далеч от обвързване, но образът му на ,,лошо момче'' си противоречи с загрижения човек, в който се превръща в близост до семейството си.

Главната драма в живота на брат им Иън в началото идва от сексуалността му, но за разлика от повечето типични гей образи той я приема съвсем лесно и без вина и чувства трудност единствено при разкриването й пред останалите. Внезапните му моменти на мрачна потиснатост, които зачестяват с времето, биват обяснени с биполярното разстройство, от което страда - също като майка си. Проявите на заболяването, които с години членовете на семейството му са наблюдавали при нея, го карат да се чувства прокълнат и обречен. Често се чувства неприеман от останалите заради натиска да взима лекарствата си, но се уверява, че нелекувана биполярността го прави опасен за себе си и за околните. Връзката му с Мики, която проследяваме от началото, е една от най-трогателните и запомнящи се, тъй като преминава през много етапи. От агресивен кретен, който не може да приеме нито сексуалността, нито чувствата си към Иън, Мики се превръща в чувствителен и безкрайно съпричастен към проблемите на партньора си човек. Дори когато единият отблъсква другия, по-силният остава и преминава с него през болката и съмненията.

Трите най-малки деца са доста различна. Деби е научена да бъде отговорна и в ранните си години е изключително любопитна и добросъвестна, но толкова бърза да порасне, че се впуска в поредица от глупави действия. По-лошото е, че въпреки това тя до последно отрича вината си и твърдоглаво и агресивно защитава постъпките си. Карл се разгръща много като образ - като малък е побойник и непрестанно се забърква в проблеми,  но пък се възхищава на баща си и се застъпва за него, въпреки че той не го заслужава. В последствие все повече се откроява като чувствителен и невинен младеж. Дори глупостта му е очарователна, а принципността и добротата му са неоспорими. Най-малкият - Лиъм, е бебето, за което всички се грижат (и често се провалят) през първите сезони, и се превръща в интелигентно дете, коeто надраства проблемното детство.

Съседите - Кевин и Вероника, пък са сигурен източник на веселие и радост както за Галахър, така и за всеки зрител със страстната си връзка, която устоява на времето и трудностите. 

Препоръчвам сериала, защото е увлекателен, нестандартен и вярвам, че ще ви накара да се привържете истински към героите и да намерите по нещо от себе си във всеки от тях, както и да осъзнаете, че онова, което стои в основата на всичко и никога не престава да осмисля човека, е семейството.