Ревю на ,,Кутия за птици'' - Джош Малерман - Роман, който те поглъща!

(Корицата е просто невероятна. Най - хубавата, която съм виждала, и е тясно свързана със сюжета.)

"Птиците пеят след буря. Защо и хората не се усещат свободни да ликуват, щом слънцето им го напомня?" - Роуз Кенеди

''Кутия за птици'' на Джош Малерман е от онези романи, които просто те поглъщат. Поглъщат те в изградената от автора обстановка. Чувствата на героите стават твои чувства, животът им става твоя живот. Започваш да разсъждаваш върху всяко решение, което персонажите направят, и се опитваш да разбереш от какво е породено. Тази книга е по - скоро психологическа, описва как човешкото същество реагира на промени, как се научава да живее с тях. Как оцелява. 

Всички ние, хората, се страхуваме от непознатото и това чувство преобладава в книгата, но също така е показано и как въпреки страха Малори успява да се пребори с препятствията по пътя си към по - безопасно място за нея и децата й. И то не веднъж, а два пъти.

Персонажите бяха много добре изградени и намерих по нещо от себе си във всеки от тях. 

Въпреки че изглежда като тежко четиво, далеч не е такова. Чете се изненадващо лесно за книга, която засяга такава тема (в следващите изречения ще разберете какво имам предвид).

Книгата проследява рухването на познатия ни начин на живот заради внезапното, необяснимо появяване на Съществата. Само един поглед към тях може да ти струва разума. Всеки, които ги вижда, полудява и атакува някого, а после се самоубива. Със зачестяването на подобни случаи се появява паника. Хората покриват прозорците си, обезопасяват къщите си.

Едновременно вървяха две сюжетни линии. Едната проследяваше настоящето - живота на Малори и децата й (едното всъщност не е нейно, но това става ясно някъде към средата на книгата). Другата проследява миналото на Малори - как преди да роди търси безопасно място за децата си и се среща със съквартирантите. Те заживяват заедно, една малка група от хора, събрани от желанието да оцелеят. 

Но още от началото става ясно, че Малори в крайна сметка остава сама поради доста трагични обстоятелства, за които няма да разкривам детайли.

Краят на книгата някак окуражително е оставен отворен.