Ревю на ,,Кресчендо'' - Бека Фицпатрик
Ревю на първата книга от поредицата - ,,Ш-ш-шт'' (тук)
Втората книга от поредицата за падналите ангели, ,,Кресчендо'', на Бека Фицпатрик е лека, динамична и интригуваща книга, в която не липсват обрати и определено по-вълнуваща от ,,Ш-ш-шт''. Има повече действие и непредвидени разкрития, появяват се някои нови герои и определено мистериите се разплитат. Има някои големи разкрития около миналото на Нора и по - специално смъртта на баща й. Стават ясни някои неща около обществото на Нефилимите и това на падналите ангели, които поддържаха интереса ми до последно.
В книгата Пач вече е назначен като ангел-пазител на Нора, понеже й спаси живота в първа книга, но въпреки това отношенията им не вървят (меко казано!), а причината по - нататък се изяснява. Появява се нов герой, Скот Парнел, стар приятел на семейството, завърнал се в града. Скот ми се стори десетки пъти по - забавен от Пач, доста измъчен от собствените си особено сериозни проблеми, които по различни стечения на обстоятелствата се преплитат с тези на Нора.
Обаче въпреки това героите (Пач и Нора) отново за малко да съсипят всичко, цялото ми хубаво впечатление за книгата и трилогията като цяло. И двамата се държава кретенски. На първо място Пач, който изведнъж започна да си вее байрака с онази Марси, без да даде каквото и да е обяснение, но и на всичкото отгоре си позволяваше да командва Нора (да не говорим, че тя понякога дори му се подчиняваше). На второ място Нора, която реши да прави какво ли не напук на Пач, включително да се хвърля на врата на друг (който заслужаваше повече), за да го накара да ревнува. Постъпките им бяха не само нелепи, но и адски подли. Но пък ми беше изключително забавно как Нора реши да се прави на престъпник; проследи Скот, претърси стаята му, промъкна се в стаята на Марси, открадна й дневника (като последната отчаяна ревнивка), открадна колата на Пач (той си го заслужаваше гадняра) и кроеше тъмни планове около нахлуване в дома на Пач, които, за жалост, останаха неосъществени. Вбесява ме това, че Ви още не е наясно с това, в което Пач и Нора са забъркани, и се опасявам, че ще я държат в неведение още дълго.. Бях толкова щастлива, че Ви се събра с Риксън, но не.. разбира се, че авторката тотално ще ми разбие фантазиите.
А края.. далеч не беше това, което очаквах. Изглеждаше, сякаш гадното вече за момента е свършило и е време за happy end, който ще бъде провален чак в следващата книга.
Е, да, ама не..
В книгата Пач вече е назначен като ангел-пазител на Нора, понеже й спаси живота в първа книга, но въпреки това отношенията им не вървят (меко казано!), а причината по - нататък се изяснява. Появява се нов герой, Скот Парнел, стар приятел на семейството, завърнал се в града. Скот ми се стори десетки пъти по - забавен от Пач, доста измъчен от собствените си особено сериозни проблеми, които по различни стечения на обстоятелствата се преплитат с тези на Нора.
Обаче въпреки това героите (Пач и Нора) отново за малко да съсипят всичко, цялото ми хубаво впечатление за книгата и трилогията като цяло. И двамата се държава кретенски. На първо място Пач, който изведнъж започна да си вее байрака с онази Марси, без да даде каквото и да е обяснение, но и на всичкото отгоре си позволяваше да командва Нора (да не говорим, че тя понякога дори му се подчиняваше). На второ място Нора, която реши да прави какво ли не напук на Пач, включително да се хвърля на врата на друг (който заслужаваше повече), за да го накара да ревнува. Постъпките им бяха не само нелепи, но и адски подли. Но пък ми беше изключително забавно как Нора реши да се прави на престъпник; проследи Скот, претърси стаята му, промъкна се в стаята на Марси, открадна й дневника (като последната отчаяна ревнивка), открадна колата на Пач (той си го заслужаваше гадняра) и кроеше тъмни планове около нахлуване в дома на Пач, които, за жалост, останаха неосъществени. Вбесява ме това, че Ви още не е наясно с това, в което Пач и Нора са забъркани, и се опасявам, че ще я държат в неведение още дълго.. Бях толкова щастлива, че Ви се събра с Риксън, но не.. разбира се, че авторката тотално ще ми разбие фантазиите.
А края.. далеч не беше това, което очаквах. Изглеждаше, сякаш гадното вече за момента е свършило и е време за happy end, който ще бъде провален чак в следващата книга.
Е, да, ама не..
Коментари
Публикуване на коментар