Ревю на The Breakfast Club (1985)

По принцип когато прочета хубава книга, първият ми импулс е да напиша ревю за нея. С филмите не е точно така, трябва да намеря такъв, който да е наистина специален, за да се втурна да пиша за него. 

Клуб Закуска (1985) е първият такъв филм, на който попадам. Още в първите 15 минути след като си го пуснах знаех, че ще го обичам. И то не само заради прекрасния Джъд Нелсън!
Привидно типичен сюжет, въртящ се около пет тийнейджъри, които сякаш нямат нищо общо, освен че са наказани да прекарат съботата си в училище. Въпреки че са се виждали по училищните коридори, те не се познават истински и имат предразсъдъци един към друг. 

Учителите, родителите си мислят, че знаят какво се върти в главите на гимназистите Алисън Рейнълдс, Андрю Кларк, Джон Бендър, Брайън Джонсън и Клеър Стандиш, какво чувстват. Чуждите очаквания, присъдите и етикетите, които другите им лепят, желанието да бъдат чути и отчаяната нужда от внимание - това са само една част от проблемите, с които неразбраните тийнейджъри се сблъскват.

We are all pretty bizarre. Some of us are just better at hiding it, that's all. 

Някак си те намират общ език помежду си за тези осем часа, които са принудени да споделят, като заниманията им варират от спорове и обиди до забавления (като пушенето на трева в училище и тичане по коридорите с надеждата да не ги хване заместник-директора) и най - откровени и лични разкази. Разкриват един пред друг смесените си и объркани чувства, неувереността си, страховете си и си създават спомени, които дори и да не признават, не биха могли да забравят.. Раздялата им след края на наказанието е трудна и тъжна, показваща ясно колко са се сближили през прекараното заедно време, но и затрогваща.

Престъпникът, атлетът, отчаяната, принцесата и умникът са само едни стереотипи, които този филм разчупва, и само за някакъв си час и половина успява да оголи уязвимите, странни и красиви личности, които се крият зад тях. Клуб Закуска е красив, забавен и меланхоличен филм, който знам, че ще си пускам отново и отново.