Ревю на ,,Слаш'' - Слаш и Антъни Боза

,,Слаш'' от Слаш (Соул Хъдсън) и Антъни Боза не претендира да бъде литературен шедьовър, но определено е вълнуващата, забавна, направо трагикомична и истинска история на Слаш, тръгвайки от ранното му детство, проследяваща живота му като член на легендарната рок група Guns N' Roses и пътят, по който е тръгнал след разпадането й. 

Книгата не само разполага с прекрасен и богат снимков материал (все пак Слаш си е доста секси), а и е написана с такава непрестореност и, ами очарователна небрежност, че всички недотам поетични изрази и неперфектния начин на писане, могат да бъдат опростени. Въпреки че това е неговата автобиография, Слаш е успял да се погледне отстрани и да се иронизира самия себе си и на моменти глупавите си, непоследователни и откачени постъпки.

Почувствах се много близка с автора, защото за него музиката е това, което за мен е писането. Впечатли ме начина, по който преследва мечтите си, дори когато всичко около него и в него се разпада. Буквално чувствах, разбирах и изживявах всяка дума.

Книгата е и изключително вдъхновяваща четиво е - можеш да проследиш как от бедняци, които спят по къщите на приятели и свирят по затънтени барове, точно в момента, в който изглежда, че всичко е безрезултатно и безсмислено, членовете на Guns N' Roses (Слаш, Аксел, Изи, Дъф и Стивън) изведнъж от нищото се издигат, започват да свирят с известни рок групи на големи концерти, а билетите се разпродават за отрицателно време. Освен това книгата показва, че понякога дори когато постигнеш онова, за което си мечтал откакто се помниш, имаш пари и въобще изглежда, сякаш всичко ти върви, в душата ти може да цари пълен хаос, да почувстваш пробождаща самота и да започнеш да пиеш и да се дрогираш, за да заглушиш виковете в главата си. Знаете, в началото цялото ,,купонясване'' изглежда забавно, но в някакъв момент човек му изпуска края, започва да пропада стремглаво и в някакъв момент не може да спре. Вече не е забавно, нуждата те прояжда отвътре. Имаше един цитат: ,,Никога не е късно да станеш това, което си бил''. Самият Слаш описва как на поне пет пъти, след като веднъж е отказал наркотиците, се връща обратно към тях. Дори когато изпада в клинична смърт за осем минути, той все още не е готов да се поучи от уроците на живота и, все пак, какво му остава на човек в такъв случай, освен да продължи да живее нормално?!

Въпреки че книгата е центрирана върху Слаш, от нея може да разберете и много интересни подробности като това как са се събрали Guns, за начина, по който са записани песните, откъде е дошло вдъхновението за написването им, както и отношенията между членовете на Розите, а и за другите проекти на Слаш - Slash's Snakepit и Velvet Revolver.

В тази книга най - важното е на лице - има история - бунтарска, страстна, неподправена, понякога издигаща, а друг път - горчива, и невероятно грабваща.