Ревю на ,,Гавин и завръщането на магията'' - Джеймс Тредуел

,,Гавин и завръщането на магията'' на Джеймс Тредуел е чудата книга с атмосфера, наситена с напрежение и злокобност. Четейки този пълен с мистерии роман, ще се гмурнете в един различен свят на тъмни магии и мрачни тайни, в лудо и опасно приключение.

Начинът на писане на автора е красив, ненатоварващ и все пак описателен, но не ми хареса, че действието понякога се развива прекалено бавно и сякаш се отделя твърде много време на неща и моменти, които не са истински съществени за историята и съвсем лесно биха могли да бъдат посъкратени.

Много е интересен начина, по който двете сюжетни линии се сблъскват и миналото и настоящето се преплитат. От една страна, се връщаме векове назад, за да проследим историята на най-великия маг на света - как той се сдобива с Дарът, как се стига до изгубването му и изчезването на магията. Другата сюжетна линия пък се съсредоточава върху петнайсетгодишния Гавин, който вижда невидими за другите хора същества. След като споделя за това на един от учителите си, той бива отстранен от училище и изпратен в малко градче при леля си. Обаче пристигайки в Корнуол, никой не го очаква на гарата.

Главният герой, Гавин, е един обикновен тийнейджър, въпреки нетипичното положение, в което е поставен. Той си има своите страхове, несигурнисти и се чувства объркан и сам, заради което ми беше изключително лесно да го разбера и просто нямаше как да не го харесам. Колкото и повече сила и смелост да откриваше у себе си, той си остана същото изгубено дете, което ми допадна заради реалистичността си.

Обикновено, когато някой му кажеше, че го разбира, беше точно обратното. Именно това заявяваше майка му, когато всъщност не му вярваше. Само че този път не го интересуваше кой му вярва и кой - не. Нещата, които беше видял и чул, се мержелееха в тъмнината зад него, невъзможни, незабравими.

Образът на най-великия маг на света ни показва, че и най-великите магове на света могат да са пълни идиоти. Голямата сила не върви подръка с мозък, за съжаление. Йохан правеше глупост след глупост, оправдавайки действията си с още по-голяма глупост, която наричаше любов. Уж Дарът би трябвало да го направи по-мъдър и отговорен, но стана тъкмо обратното, той само се възползваше от силите си и ги хабеше.

 - Познавам сърцето си.

Тя се усмихна печално, доколкото лице като нейното беше способно на усмивка. 

 - Никой не достига такова познание.

Имам толкова много любими герои от второстепенните персонажи - като започнем с самотния, но и много интелигентен Хорас и неговата добра преценка на ситуациите, от която не можех да не се възхитя, ''лудата професорка'' Хестер Лайтфут, която няколко пъти едва не уби себе и Гавин заради ужасните си шофьорски умения, странната и страхлива Марина, която на моменти обаче ме дразнеше с безумната си наивност.

,,Гавин и завръщането на магията'' е една пъстра и вълнуваща книга, която понякога ще ви кара да настръхвате и която ще съпреживеете с героите.

Благодаря на издателство AMG Publishing за предоставената възможност да прочета тази страхотна книга!