Ревю на ,,Правилата на привличането'' - Симон Елкелес

,,Правилата на привличането'' на Симон Елкелес е изключително забавно и увлекателно продължение на ,,Перфектна химия'' (ревю), което може да не е толкова динамично, но носи също толкова сладка и ненатрапчива нотка романтика, приятни емоции и лека наивност.

Последното, което Карлос Фуентес иска, е да отиде да живее при по-големия си брат Алекс в Колорадо. Но точно това се случва, след като се забърква с опасна банда в Мексико, излагайки се на риск. Много скоро след като постъпва в местната гимназия, Карлос отново успява да се забърка в неприятности и натопен за притежание на наркотици, единственият му шанс да не изхвърчи от училище е за живее в дома на бившия наставник на брат си - профер Уестфорд. Той среща дъщерята на професора - Киара - и остава изненадан от чувствата, които тя успява да предизвика у него. Той обаче не иска е да я завлече в живота си, особено когато наркобарон е по петите му и усеща, че нагазва все по-дълбоко.

Благодаря на издателство Ибис, че ми изпратиха копие от книгата и ми предоставиха невероятния шанс да стана част от тази история!

Киара ми стана симпатична още в самото начало със своята земност, овладяност и непринуденост, любовта си към природата и колите, широките си тениски и енергията си. Тя не се страхуваше да покаже коя е и бе изградила свой вътрешен ред, бе преодоляла несигурността и заекването си. Харесва ми колко по-различен бе образа й от този на Бритни - Киара знаеше, че не може да бъде друга и бе достатъчно сигурна в себе си, че да не опитва. Въпреки това ми се щеше да видя у нея някаква промяна от началото до края на книгата, каквато обаче нямаше.
 

Не мога да си представя, че момиче като Киара ще се нуждае от момче, което да се застъпи за нея, защото, ако някой посмее да я заплаши, тя навярно ще го удуши с огромната си тениска.

Карлос често ме нервираше със самодоволното си и детинско поведение и твърдата си убеденост, че целият свят се върти около него. Все се изкарваше жертва, вместо да си седне на задника, да реши какво всъщност иска и да се постарае да го осъществи. Подобно на брат си, беше изключително твърдоглавав, но често се бунтуваше повече напук на другите, отколкото заради някаква смислена причина, и се мъчеше да поддържа някаква фасада. Защо... май и той не знаеше. Все пак персонажът му, може би именно заради всичките си недостатъци, бе доста реалистичен. Хареса ми как Киара постоянно му се изпречкваше, нарочно или не, и объркваше всичките му възприятия, противопоставяше му се и го караше малко или много да се запита дали може би не греши за някои неща. Чрез връзката си с нея той стана някак по-отворен към другите, по-отговорен, разбра не само, че единствено от него зависи да промени живота си, но и че от време на време просто трябва да оставиш хората да ти помогнат.

Второстепенните герои ми бяха симпатични, защото внасяха разнообразие, но образите им не бяха добре изградени. Родителите на Киара бяха неестествено разбрани, търпеливи и подкрепящи, брат й - прекалено мило хлапе, а приятелят й Тък беше винаги в най-приповдигнато настроение. Колкото до Бритни и Алекс - тях почти никакви ги нямаше, не правеха нищо освен да се лигавят и да се суетят около Карлос.

Точно като първата книга, и ,,Правилата на привличането'' имаше свое цялостно послание, вложено и в заглавието - нещо, което обожавам. В конкретния случай това беше, че каквито и проекции да правим и каквито и и очаквания да имаме, това, което ни привлича у другите, е неизвестно и за нас самите.

 - Късам моите ,,Правила на привличането''. Разбрах нещо. 

 - Какво?

 - Няма правила на привличането. Джейк изобщо не е такъв, какъвто искам. Интересите му не съвпадат с моите, той мрази ,,Ултимейт'', а в свободното си време чете и анализира поезия. А аз не мога да спра да мисля за него.