Ревю: ,,Сюжети'' - Любел Дякоf

Толкова болка 

как се реди в думи?

Толкова разочарование

как се свързва в изречение?

На толкова страх

как се слага точка?

Дебютната стихосбирка на чаровната Любомира Видева, подвизаваща се под творческия псевдоним Любел Дякоf, говори езика на болката, ехтяща в телата ни, на страха, който, веднъж поканен в дома ни, вечно затръшва вратите към щастието под носовете ни. На невиността, насладата и страстта, изгубени по пътя, и моментите, в които отново се откриваме с тях. На любовта във всичките й форми и начина, по който тя е в толкова близки отношения с тъгата. На вечното имане, нямане и търсене, с които като паячета плетем мрежата си от сюжети. 

Бившите ни любови вечерят в нас,

изяждат останките ни,

дискутират как да ни поделят,

разпределят земите си, 

имат войска,

вадят компроматите

в умовете ни,

режат ни отвътре,

ако се целунем,

буйстват,

щом хванеш ръката ми,

кажеш ли ми ,,Обичам те!", 

отговарят ,,И ние теб!''.

Любомира цени всяко преживяване и намира място и думи в стихосбирката си за много от човешките борби. Смело се гмурва в нелеки за преживяване и описване теми, които повечето хора предпочитат да оставят зазидани в сърцата си. От тях създава отливка на живота и ни напомня, че той е нещо повече от съдба или случайност, а ние твърде често го оставяме да се превърне в нещо сиво, непоносимо и най-лошото... неизживяно. 

Плитки отрязани и нокти изгризани

дрехи, окапани с петна от тъга

не се изпират, само избеляват.

Обувките, скъсани от прекалено

много вървене по грешните пътища,

очилата, продупчени от жестоките истини.

Джобовете, някога пълни с мечти,

изпадали, незнайно къде, 

а сърцето - закърпено,

неразбрано,

похлопва...

едва-едва.

Оформлението на самата книга е прекрасно, а онова, което ще намерите между страниците й - дори повече. Написана в леко мрачен, готик стил, стихосбирката се отличава от голяма част от съвременната поезия, която уеднаквява всяко стихотворение като звучене и като идея. ,,Сюжети'' звучи по-истинска - понякога хапе читателя с жилото си, напоено с горчилка, друг път го гали с тихата скръб на отиваща си любов, но никога не го оставя безразличен. Тя не увърта, нито забравя, че, макар и с малко думи, има да разкаже история. Всяко стихотворение е миг, който оживява специално за нас. Не е ли това смисълът на поезията?

тежка длан

студена

недокосната

отхвърлена

побутната

към друга длан

още по-студена

но докосваща

за утеха

гали недокоснатата

безутешно

В творбата ще четете за начините, по които превръщаме живота си в ад, и моментите, когато намираме силата да го превърнем в онова, което от самото начало сме искали. Ще припознаете много образи, които и вие сте срещали в собствените си взаимоотношения - хора, които не сте получили шанса да зърнете, и онези, които все още съществуват в ежедневието ви, макар и само под формата на натрапчив спомен. Ще прочетете също за разклатения баланс и отношенията, в които се случва той да е идеален, колкото и грешни да изглеждат, поставени пред най-строгия съдник - разума. ,,Сюжети'' обаче няма да ви съди дори за най-непростимите грехове. Защото тя е пълна с онова, на което съвременният свят е твърде беден - разбиране. 

Запознах се с творчеството на авторката много отдавна в нейната фейсбук страница и още тогава се влюбих, така че възможността да го видя издадено и да изживея повече от него, е невероятна! Ако все още се колебаете дали веднага да изтичате за книгата й, може да прочете други от стихотворенията й тук. Оставям на тях да ви убедят.