Ревю: Heathers


Dear Diary: My teen angst bullshit has a body count.

Heathers силно изпъква на фона на сладникавите американски филми от 80-те и ги слага в малкия си джоб. Причината за това може да бъде открита в думите на антагониста Джейсън Дийн: ''The extreme always seems to make an impression.” Със своя черен хумор и пиперлив език филмът безмилостно представя не само гимназистите, а всеки член на обществото по толкова плашещ, изкривен начин, че кара зрителя да се чувства неудобно, да иска да отмести очи от екрана. Чрез пресиления си сюжет той изказва истината за света, изобличавайки цялата му жестокост, фанатизъм, глупост и безумие.



Филмът започва като обикновена тийнейджърска драма, в която редът в гимназията е добре познат. Вероника отскоро е част от кликата на най-популярните момичета, но докато наблюдава тормоза, който упражняват върху момиче с наднормено тегло, започва да се колебае дали цената на известността не е е твърде висока. Запознавайки се с новото момче в училище - Джей Ди, тя се обръща срещу трите си приятелки (всяка от които се казва Хедър). Така се освобождава от тяхната власт, но неусетно попада в тази на Джейсън. Връзката й с него води до немислими последствия и малко по малко тя осъзнава, че той е опасен социопат. Не и преди той да й внуши да действа многократно спрямо неговите идеи за справедливост.

I guess I picked the wrong time to be a human being.

Сюжетът показва, че нещо невинно на пръв поглед като тийнейджърска драма може да прерасне в кървава и зловеща история, ако прибавим отмъстителност и отсъстваща емпатия. Под черния хумор и преувеличените ситуации и персонажи могат да бъдат открити едни от най-големите проблеми и тъмни страни на обществото. Във филма се неглижират заболявания като булимията, която дори бива определена като отминал тренд. На самоубийствата се дава вулгарна публичност и биват използвани като начин за себеизтъкване от много хора. Опитите за изнасилване (включително успешните) са много, а липсата на реакция от потърпевшите и свидетелите е покъртителна. Самата Вероника едва не става жертва многократно, но оставя приятелката си именно в такава ситуация, за да има своя романтичен момент с Джей Ди. Камерата нехайно се отмества, подтиквайки зрителя да вижда нещата като Вероника, да не се интересува. Все пак ако нещо не ни засяга лично, какво значение има? Дори властните Хедър се оказват подвласни на тормоз от останалите и една от друга под най-различни форми. Жестокостта и насилието не вървят само в една посока, а превземат цялата гимназия. 


Вероника е интересен персонаж, отличаващ се с чувство за хумор и самоирония, задълбоченост и самостоятелност. Тя намира силата да се противопостави на онова, което й се налага, и не желае да живее по очертания й от другите начин. Съчувствието й се пробужда, тя избира да повярва, че е възможно светът около нея да стане по-добро място - нещо, което е по-трудно, отколкото изглежда, и осъзнава собствената си отговорност - да спре Джей Ди. Много от проявите й в началото са продиктувани от наивност и примирение, но тя надмогва тези свои черти и така става най-драстично усъвършенствалия се герой във филма. 



Енигматичният Джей Ди смята, че начинът да изкорени властта на ,,задниците'' от училището е... ами, да ги убие. Манията му вероятно произлиза от самоубийството на майка му, която влиза в сградата, която знае, че мъжът й възнамерява да взриви. В резултат на техния пример Джейсън вижда разрушението като единствения начин за промяна. Връзката му с Вероника е видимо токсична дори изключвайки убийствата, в които той я забърква. Той я обича единствено, когато тя следва неговия план и приема идеите му като свои. В началото тя игнорира знаците, свидетелстващи за неговата лудост, а когато се убеждава в нея, се опитва да се откъсне, но продължава да се връща при него, въпреки че в края на деня това й носи само болка и вина след всяка нова извършена злина. 

Now that you’re dead, what are you gonna do with your life?

Heathers не бива да бъде приеман буквално. Той е циничен, краен, сатиричен и провокативен, позволява си да говори, и то доста безкомпромисно, на теми, които са доста избягвани. Напомня ни, че младите хора също имат отговорности не по-малки от тези на възрастните - преди всичко тази да бъдат човечни. Възрастта е често използвано оправдание за най-различни глупости и грешки, които допускаме, но трябва да има ясно поставени граници в името на безопасността на всички ни. Защото такива, каквито станем в тийнейджърските си години, оставаме завинаги. 


Коментари

Популярни публикации