Да си тръгна ли?
 |
| Източник: https://www.pinterest.com/pin/406098091378505496/ |
Въпреки че всеки човек изживява своята собствена вселена от усещания и мисли, която никога не може да бъде дори наполовина разбрана от останалите, ние търсим контакта с другите и се нуждаем от него, за да съществуваме. Те ни карат да се смеем, да плачем, да се чудим и да търсим нови истини за света. Най-естественото ни състояние е да се стремим към хората и е чиста радост, когато те направят същото и за известно време животите ни се преплетат.
Разбирателството обаче не е вечно и се случва дори най-вълнуващите отношения да започнат да будят несигурност и желание за откъсване. Често изглежда най-лесно и разумно да обърнем гръб на всичко, което буди у нас неразбиране: на идеите, които ни глождят, хората, които прекалено силно ни интригуват, и най-вече породените от последните две чувства, които обсебват мислите ни. Четем в социалните мрежи безброй цитати за необходимостта да продължим напред, но можем и имаме ли правото да откъснем себе си от онова, което очевидно ни привлича с необяснима сила?
Най-честата причина за пораждането на идеята да се разделим с някого е невъзможността ни да го приемем такъв, какъвто е. Сближавайки се, качествата му, които ни очароват, отстъпват пред онези, които през своята призма възприемаме като недостатъци. Често реалността се разминава с очакванията и другият човек не иска същото като нас от тези отношения. И, естествено, усещайки това, ние започваме още повече да копнеем за неполученото и да се наслаждаваме на онова, което имаме с него все по-малко.
Ако обаче оставим на заден план за секунда очакванията и съмненията, преглътнем егото си и се оставим на това, което вътре в себе си знаем, отговорът на въпроса, който стои най-горе, става дотолкова ясен, че цялото обмисляне започва да изглежда безсмислено. Липсва ли ви този човек, когато го няма? Бихме ли дали всичко в самотните мигове само и само пак да го чуете да пее онази песен, която сякаш описва целия ви живот? Можете ли да издържите да сте ядосани или една прегръдка е достатъчна да сложи край на всеки конфликт?
Не всичко се случва по начина, по който искаме, но всичко е такова, каквото трябва да бъде. Вместо да премисляме и да се измъчваме с всички излишни въпроси, най-приятно е да си позволим да чувстваме това, което чувстваме, без да се подчиняваме на страха, че ще бъдем наранени и съсипани в последствие. Човек сам усеща кога е готов да сложи край на едни отношения и прибързано действие, продиктувано от негативни емоции, единствено би съсипало нещо, което очевидно все пак ви носи и наслада. Никой човек няма всички отговори, но всички имаме своите надежди и причини да бъдем с хората, които сме избрали да допуснем в живота си. Затова понякога трябва да си дадем сметка: кое е по-силно - това, което ни разделя, или това, което ни събира?
Разбирателството обаче не е вечно и се случва дори най-вълнуващите отношения да започнат да будят несигурност и желание за откъсване. Често изглежда най-лесно и разумно да обърнем гръб на всичко, което буди у нас неразбиране: на идеите, които ни глождят, хората, които прекалено силно ни интригуват, и най-вече породените от последните две чувства, които обсебват мислите ни. Четем в социалните мрежи безброй цитати за необходимостта да продължим напред, но можем и имаме ли правото да откъснем себе си от онова, което очевидно ни привлича с необяснима сила?
Най-честата причина за пораждането на идеята да се разделим с някого е невъзможността ни да го приемем такъв, какъвто е. Сближавайки се, качествата му, които ни очароват, отстъпват пред онези, които през своята призма възприемаме като недостатъци. Често реалността се разминава с очакванията и другият човек не иска същото като нас от тези отношения. И, естествено, усещайки това, ние започваме още повече да копнеем за неполученото и да се наслаждаваме на онова, което имаме с него все по-малко.
Ако обаче оставим на заден план за секунда очакванията и съмненията, преглътнем егото си и се оставим на това, което вътре в себе си знаем, отговорът на въпроса, който стои най-горе, става дотолкова ясен, че цялото обмисляне започва да изглежда безсмислено. Липсва ли ви този човек, когато го няма? Бихме ли дали всичко в самотните мигове само и само пак да го чуете да пее онази песен, която сякаш описва целия ви живот? Можете ли да издържите да сте ядосани или една прегръдка е достатъчна да сложи край на всеки конфликт?
Не всичко се случва по начина, по който искаме, но всичко е такова, каквото трябва да бъде. Вместо да премисляме и да се измъчваме с всички излишни въпроси, най-приятно е да си позволим да чувстваме това, което чувстваме, без да се подчиняваме на страха, че ще бъдем наранени и съсипани в последствие. Човек сам усеща кога е готов да сложи край на едни отношения и прибързано действие, продиктувано от негативни емоции, единствено би съсипало нещо, което очевидно все пак ви носи и наслада. Никой човек няма всички отговори, но всички имаме своите надежди и причини да бъдем с хората, които сме избрали да допуснем в живота си. Затова понякога трябва да си дадем сметка: кое е по-силно - това, което ни разделя, или това, което ни събира?
Коментари
Публикуване на коментар