Ревю на ,,Пленница на смъртта'' - Мег Кабът
,,Пленница на смъртта'', първата книга от поредицата на Мег Кабът, е предимно мрачна, вълнуваща и мистериозна история, вдъхновена от мита за Хадес и Персефона. Определено присъстват необходимите тъмни нотки, които ме изправяха на нокти почти непрестанно. Дори обстановката е някак зловеща - действието се развива в Исла Хуесос, Флорида - реален остров, чието име е вдъхновено от факта, че островът се е използвал като гробище и е бил осеян с останките (костите) на предишни местни жители.
Пиърс се опитва да забрави. Да забрави за краткото време прекарано в Подземното царство и да продължи да живее нормално. Но това не е лесно, след като дори веднъж върнала се от онзи свят, той продължава да я дърпа обратно. Новото начало, което тя иска, се оказва невъзможно, когато тя отново се сблъсква с Джон Хейдън..
Пиърс се опитва да забрави. Да забрави за краткото време прекарано в Подземното царство и да продължи да живее нормално. Но това не е лесно, след като дори веднъж върнала се от онзи свят, той продължава да я дърпа обратно. Новото начало, което тя иска, се оказва невъзможно, когато тя отново се сблъсква с Джон Хейдън..
Харесвам Пиърс и въпреки че на моменти малко преиграва и се отличава с безкрайната си наивност, смятам, че прави историята забавна и именно нейните глупави и неразумни постъпки движат сюжета. И все пак определено не ми допада цялата концепция за нейната загриженост за другите, жертвоготовност и т.н., почувствах го някак неестествено и дразнещо. А и обичам героини, които са леко егоистични и малко себепогълнати..
Джон е страхотен и е удостоен с честта да бъде мой книжен crush - винаги съм си падала по мълчаливи, затворени, отритнати, неразбрани момчета, които всъщност се оказва искрено загрижени.
В книгата има доза романтика - малко и без да е прекалено сладникава. Пиърс и Джон имат няколко изключително сладки моменти, които успяха да ме докоснат, харесаха ми не само закачките, но и караниците им.
Обожавам приятелката на Пиърс - Кайла. Саркастичните й коментари и въобще всичките й реплики са толкова забавни и приятни за четене. Освен това тя е изключително лоялна и съобразителна. Кайла може би е най-симпатичната и истинска героиня в тази книга.
Братовчедът на Пиърс - Алекс - пък ме дразнеше нонстоп. Постоянно се самосъжаляваме и мрънкаше, не се отличи с някакви специфични черти.
В книгата има доза романтика - малко и без да е прекалено сладникава. Пиърс и Джон имат няколко изключително сладки моменти, които успяха да ме докоснат, харесаха ми не само закачките, но и караниците им.
Обожавам приятелката на Пиърс - Кайла. Саркастичните й коментари и въобще всичките й реплики са толкова забавни и приятни за четене. Освен това тя е изключително лоялна и съобразителна. Кайла може би е най-симпатичната и истинска героиня в тази книга.
Братовчедът на Пиърс - Алекс - пък ме дразнеше нонстоп. Постоянно се самосъжаляваме и мрънкаше, не се отличи с някакви специфични черти.
Коментари
Публикуване на коментар