Ревю на ,,Даркмут'' - Шейн Хегарти

Той бе роден, за да спаси света. За жалост.

,,Даркмут'' на Шейн Хегарти е една свежа, оригинална и вълнуваща книга, пълна с приключения, напрегнати моменти, изискващи бързо вземане на решения, и битки с митични създания. Харесва ми начинът, по който авторът е успял да съчетае тези неща с тийнейджърските чувства и несигурности на главния герой - Фин.

Даркмут е единственото от Поразените села, в което продължават да прииждат Легенди - свирепи митични същества, а именно от Фин, който е само на дванайсет и е пълен неудачник, когато става въпрос за битки, се очаква да замести баща си в борбата с тях. Той обаче не иска това за себе си, иска да помага, а не да убива. Обаче когато започват да се отварят необичайно много портали и численото превъзходство се оказва на страната на Легендите, той трябва да се изправи пред изпитания на духа, някакси да събере смелост и да се бие с тях, за да защити най-близките си.

Харесах Фин от самото начало - може в него да няма агресията нужна за работата, която му се налага да върши, но той е интелигентен, надежден и симпатичен. Искрено ме забавляваше с на моменти безполезните си опити да се държи смело и безстрашно, когато всъщност едва се сдържаше да не побегне в обратната посока. Допадна ми, че се научи да рискува и да действа импулсивно, че повярва в себе си и така не само разкри, но и приложи всичките си способности именно тогава, когато най-много се нуждаеше от тях.

Еми - новото момиче в града, което всъщност идва с баща си с определена скрита цел - е страхотна - вечно ентусиазирана, любопитна, забавна, с приключенски дух и хвърляща се в неизвестното с главата напред. Мисля, че с Фин се допълват идеално и приятелството им е много добре обрисувано - едновременно сладко, леко незряло и реалистично.

 - Искам да ти кажа, че се учиш, Фин - отбеляза баща му. - На твоите години аз бях същият. Разказвал ли съм ти за онзи път, когато...

  - Да - отговори с въздишка Фин. 

  - А за деня, когато...

  - За това също. Слушам само за великите неща, които си правил, когато си бил на моите години. Победил си тази Легенда. Измислил си онова оръжие. Точно в този момент няма да ме накараш да се почувствам по-добре, освен ако нямаш история, която завършва с това как падаш в тоалетната или нещо такова.

Бях трогната от връзката баща-син, която Шейн Хегарти е изградил между Фин и Хюго. Хюго напътства Фин, но все пак го оставя да се справя сам, защото вярва в него и въпреки че не го казват, и двамата държат един на друг. А и Хюго сам по себе си е невероятно изграден герой - безкрайно упорит, непоколебим, предвидлив, винаги защитаващ семейството си. 

,,Даркмут'' определено е от типа книги, които докато четеш, нямаш време да мислиш, просто отгръщаш бясно страниците, нетърпелив да научиш какво ще се случва по-нататък. Въпреки че тази книга се води детска, я препоръчвам на всички, защото според мен няма възраст за това да се впуснеш в проучване на тайствен град и да участваш в епична битка.