Ревю на ,,Аз преди теб'' - Джоджо Мойс
“You can only actually help someone who wants to be helped.”
,,Аз преди теб'' на Джоджо Мойс е книга, която отправя някои ценни послания към читателите за важността да се осмелиш да рискуваш, да опитваш нови неща, да живееш. И все пак този роман е лишен от нужната оригиналност и пъстрота, за да ми се хареса.
Книгата проследява историята на двадесет и шест годишната Луиза, на която се налага бързо да си намери нова работа, след като бива уволнена от кафенето, където работи. Когато й предлагат да стане личен асистент на мъж с увреждания, в отчаянието си тя решава да опита. Неочаквано, тя се привързва към Уил - човека, за които трябва да се грижи, и узнавайки, че той иска да сложи край на живота си, нейна цел става да му покаже красивото в живота и да промени решението му.
Допадна ми начина, по който са поднесени толкова тежки неща като всички трудности, с които един човек с увреждания се бори в ежедневието си и болката, която му носи мисълта, че животът му никога няма да е същият. Историята не е наситена с излишен драматизъм като повечето с подобна тематика. Обаче начинът на писане откровено казано не ми харесва особено. Не е поетичен, а на моменти сух и като цяло някак си твърде обикновен и скучен. Отделно от това ме подразни и това, че авторката предоставя всичко наготово на читателя, не му дава време да се замисли, да стигне сам до посланията, вложени в книгата.
В началото Луиза ме спечели с оживеността и чувството си за хумор. Но в някакъв момент се изпълних с презрение към нея. Тя се отличи като един повърхностен и глуповат персонаж без мечти, които да я теглят напред. Просто не е от онези герои, които сами се осъзнават и не чакат да дойде онзи ''специален'' човек и да ги напътства в живота. Тя нямаше смелостта, дързостта сама да промени живота си, да го изпълни със смисъл.
Отчасти ми допадна образа на Уил или по-скоро онова, което показва ситуацията, в която той се намира - че има неща, с които, ние, хората, понякога не успяваме да се преборим. И въпреки че разбирах положението му, не можах нито да го обикна, нито да изпитам състрадание към него.
Книгата показва, че човек трябва да приема хората такива, каквито са, и просто да ги обича, и това е нещото, което истински ме грабна. Не ми хареса обаче, че как докато Луиза се бори да приеме Уил такъв, какъвто е, той нея така и не успява. Не спря да налага волята си върху нея, буташе я в посоката, която смяташе за правилна, вместо да се опита да развие ''способностите'', които твърдеше, че тя има. Отказваше да приеме, че тя може би просто не е родена за невероятния, вълнуващ живот, който той смята, че всеки е длъжен да води.
Онова, което няма да прочетете на страниците на този роман, онова, което авторката е пропуснала, е, че за да изживее добре живота си, човек трябва да прави нещо, което го влече, което му идва отвътре, а не нещо натрапено, дори и от човека, в когото е влюбен. Щях да приема края на тази история и може би дори да я заобичам, ако Луиза бе следвала собствения си глас, не нечий чужд.
,,Аз преди теб'' е ненатоварващ роман с отчасти интересна идея и хубаво послание, но изпълнението не е никак задоволително. Надявам се вие да успеете да се свържете и с историята, и с героите. Аз не успях.
П.С.: Не знам как уцелих да публикувам това ревю точно в деня на премиерата на филма в България. Надявам се той да ми хареса повече.
Допадна ми начина, по който са поднесени толкова тежки неща като всички трудности, с които един човек с увреждания се бори в ежедневието си и болката, която му носи мисълта, че животът му никога няма да е същият. Историята не е наситена с излишен драматизъм като повечето с подобна тематика. Обаче начинът на писане откровено казано не ми харесва особено. Не е поетичен, а на моменти сух и като цяло някак си твърде обикновен и скучен. Отделно от това ме подразни и това, че авторката предоставя всичко наготово на читателя, не му дава време да се замисли, да стигне сам до посланията, вложени в книгата.В началото Луиза ме спечели с оживеността и чувството си за хумор. Но в някакъв момент се изпълних с презрение към нея. Тя се отличи като един повърхностен и глуповат персонаж без мечти, които да я теглят напред. Просто не е от онези герои, които сами се осъзнават и не чакат да дойде онзи ''специален'' човек и да ги напътства в живота. Тя нямаше смелостта, дързостта сама да промени живота си, да го изпълни със смисъл.
Отчасти ми допадна образа на Уил или по-скоро онова, което показва ситуацията, в която той се намира - че има неща, с които, ние, хората, понякога не успяваме да се преборим. И въпреки че разбирах положението му, не можах нито да го обикна, нито да изпитам състрадание към него.
Книгата показва, че човек трябва да приема хората такива, каквито са, и просто да ги обича, и това е нещото, което истински ме грабна. Не ми хареса обаче, че как докато Луиза се бори да приеме Уил такъв, какъвто е, той нея така и не успява. Не спря да налага волята си върху нея, буташе я в посоката, която смяташе за правилна, вместо да се опита да развие ''способностите'', които твърдеше, че тя има. Отказваше да приеме, че тя може би просто не е родена за невероятния, вълнуващ живот, който той смята, че всеки е длъжен да води.Онова, което няма да прочетете на страниците на този роман, онова, което авторката е пропуснала, е, че за да изживее добре живота си, човек трябва да прави нещо, което го влече, което му идва отвътре, а не нещо натрапено, дори и от човека, в когото е влюбен. Щях да приема края на тази история и може би дори да я заобичам, ако Луиза бе следвала собствения си глас, не нечий чужд.
,,Аз преди теб'' е ненатоварващ роман с отчасти интересна идея и хубаво послание, но изпълнението не е никак задоволително. Надявам се вие да успеете да се свържете и с историята, и с героите. Аз не успях.
П.С.: Не знам как уцелих да публикувам това ревю точно в деня на премиерата на филма в България. Надявам се той да ми хареса повече.
Коментари
Публикуване на коментар