Ревю на ,,Спиращият войната'' - Брандън Сандърсън

Въображаемите неща често се оказват единствено съществените в човешкия живот.

,,Спиращият войната'' на Брандън Сандърсън е епична и наелектризираща книга, написана с размах, която ни потапя в свят, в който нищо не е такова, каквото изглежда - свят на богове, враждуващи и контрастиращи помежду си царства, магия, цветове и битки. Изградена е една напрягаща и жива атмосфера, която омайва читателя. 

Войната между Идрис и Хиландрен изглежда неизбежна, така че единственото, което може да се направи, е да бъде забавена. Но единственият начин е като краля на Идрис прати една от дъщерите си да се омъжи за кралят на Хиландрен. В  егоистичен пристъп на любов към най-голямата си дъщеря Вивена, която от дете е обучена да оцелее в двореца на Богът крал, той праща най-малката и най-неподготвена Сири на почти сигурна смърт. Дворецът обаче се оказва раздиран от борби за власт и отвън, и отвътре.

Идеите, заложени в книгата, и съградения от автора свят са оригинални и така добре развити, че за мен не беше никак трудно да се свържа с историята и да се почувствам като част от нея. Изключително интригуващи са религията на хиландренците, способностите на Пробуждащите от различните Извисения, както и вярването, че боговете се Завръщат с определена цел - да споделят нещо за бъдещето или отвъдния живот, да отдадат Дъха си, за да спасят някого, да направят нещо значимо. 

Обичам как авторът придава на така недостижимо изглеждащите богове съвсем човешки чувства и качества, показвайки че във всеки човек има нещо божествено, както и обратното. Сандърсън е изградил силни и пламенни персонажи, всеки от които е важен и може с едно свое решение да предизвика голям и неочакван обрат на събитията. Героите сякаш са свързани с тънки нишки, които понякога се късат, а друг се умножават, което прави взаимоотношенията между тях изключително интересни за проследяване.

Обикнах Вашер изцяло, той е един от най-впечатляващите персонажи.  Освен като груб и корав, той се открои и като справедлив, лоялен, понякога дори и мил. До последно се стараеше да поправи миналите си грешки и да вземе най-правилното решение, но въпреки това успя да остане сравнително спокоен, решителен и устремен. Понякога ми се струваше, че с неговия необикновен, кръвожаден и надарен с разумен меч - Нощна кръв - са почти като едно цяло. 

Вивена ми харесваше донякъде и в началото - разумна, отговорна и сдържана. В последствие откри по-емоционалната си и ранима страна под влияние на ужасните неща, които я сполетяха, но все пак не се пречупи.
Вашер и Вивена доста си пасват като двойка. Хареса ми тяхната борбеност, това как действаха като екип и си помагаха, но и как все пак можеха да се справят и сами, когато се налага.

Допадат ми промените, които настъпиха у Сири и Сузеброн - Богът крал, както и отношенията им, въпреки че като цяло те двамата са по-семплите и невпечатляващи герои. Богът крал успя да си завърне властта, а Сири стана по-овладяна и разумна. Но сравнени с Вивена и Вашер, те са доста пасивни и наивни, така и не успяха сами да направят кой знае какво за предотвратяването на войната, както ми се искаше.

- Ти си бог. За мен поне. Все едно колко лесно може да бъдеш убит, колко Дъх имаш или как изглеждаш. Свързано е с този, който си, и с това, което значиш.

Лайтсонг моментално ми влезе под кожата. В началото той криеше несигурността си зад хумор и водеше мързелив и безцелен живот. Въпреки че бе разкъсван от съмнения, той тръгна по път, който го доведе точно там, където трябваше да бъде, и разкри човека, който дълбоко в себе си винаги е бил - непоколебим, отдаден и достоен. Блашуивър също е просто невероятна.  Под разголените облекла и амбициите си, тя криеше толкова сила, уязвимост, доброта и интелигентност. Тя, заедно с Ларимар, първа повярва в Лайтсонг и го подтикна да поеме отговорност. Останах трогната от начина, по който е обрисуването приятелството им - как двамата се подкрепят, предаността им един към друг, закачливите им понякога, а друг път - сериозни - разговори и непознатите неща, които отключваха у другия. 

- Знам, че би могъл да ми се противопоставиш - каза тя. - Но помислих, че все пак бих могла да ти повлияя. 

- Можеш - отвърна той. - Както каза, ти ме въвлече във всичко това. 

Тя поклати глава, все взряна в очите му. 

- Не мога да реша кое чувство към теб е по-силно, Лайтсонг. Любовта ми или разочарованието ми.

Той хвана ръката й и я целуна.

- Приемам и двете, Блашуивър. С чест.

Двамата наемници - Дент и Тонк Фах - пък са един от основните източници на духовити коментари и искрено се забавлявах на сцените с тях. Дори когато разкриха и по-тъмната си страна, това далеч не ми попречи да се наслаждавам на присъствието им.

Дент поклати глава. 

- Няма съвпадения, стане ли въпрос за този човек, принцесо. Ако ви е наблюдавал, може да заложите на Цветовете, че знае точно коя сте и откъде сте. - Погледна я в очите. - И вероятно се кани да ви убие. 

Вивена замълча.

Тонк Фах отпусна ръка на рамото й.

- А, не се притеснявай, Вивена. Той иска и нас да убие. Поне си в добра компания.

За самия край са запазени най-важните и шокиращи разкрития, немислимите съюзи и предателства, силните чувства, което го прави незабравим и наситен с много емоции и действие, както и любимата ми част от книгата. 

Препоръчвам ,,Спиращият войната" на всички, които търсят увлекателно, свежо и пленяващо фентъзи.