Из Барселона

Интересното на това да бъдеш на чуждо място е, че всеки ден е сблъсък с нещо ново. Както има неща, които радват очите, има и такива, които карат колелцата в главата ви да се въртят. Въпреки че е привлекателно просто да се потопиш в живота там - дори това да се разхождаш по уличките (особено ако са тези на Барио Готико, най-красивия и старинен квартал на Барселона) и да правиш малки, всекидневни неща като да пийнеш сутрешното си кафе някъде изживяваш сякаш по съвършено нов начин, несъмнено помним повече предизвикателното, неочакваното, с което се срещаме.

Барселона е магическа дори отделно от местата, които посетих - осеяна с красиви, старинни сгради, тя има специфична атмосфера, която е фурор за сетивата. Исторически и културно това е място, за уникалността на което са допринесли невероятни личности. Въпреки че най-много внимание се обръща на Гауди и основно на неговата Саграда Фамилия, приносът далеч не е само негов, но е добра начална точка на разказа ми.

La Pedrera

Дворецът ,,Гуел'' е първата голяма поръчка, която Гауди получава от Еусеби Гуeл и бележи началото на неговата кариера. Сградата трудно може да бъде оценена отвън, защото се намира на уличка, която не предлага нужното пространство, но впечатление правят чудатите железни порти и герба на Гуел. Най-интересни са ,,звездният'' купол, който представлява тавана на централния салон, и коминчетата, покрити с керамични плочки в най-различни цветове.  

Приказната ,,Ла Педрера'' (Каса Мила) със своите вълнообразни форми, прозорчета, приличащи на очи, и необичайния й покрив, обитаван от комините-стражи и причудливите фигурки, наричани ,,танцуващи вещици'', ме впечатли повече от всички други негови архитектурни творения.

,,Звездния купол"

Саграда Фамилия, макар и изключително впечатляваща, е прекалено грандоманска и агресивно поглъщаща пространството. Нестихващият поток от хора, който се стичаше, и строежа по нея допълнително ме потискаха. Паркът ,,Гуел'' също не ме остави с много хубави чувства, поради факта, че отново имаше някакъв ужасен строеж, който доведе многократно до вихрушка от прах право в лицата ни. Платената зона беше съвсем малка и не си заслужаваше предвид навалицата, която правеше невъзможно да се добие истинска представа за гущера и красивите елементи на терасата (какво остава да се правят снимки).  Каса Батийо, която не можах да зърна отвътре, е отново спираща дъха постройка, но някак по-нежна, ефирна и цветна от останалите му произведения.

Casa Batillo

Болницата ,,Сант Паул", най-голямата в света и най-стара в Европа, е добър начин да си отдъхнете от дивотиите на Гауди. Практичен и масивен, не толкова претенциозен, но все пак носещ отпечатъка на новото, изграждането на този болничен комплекс се дължи на благородното парично дарение на каталунеца Пау Гил и архитектурната гениалност на Луис Доменек и Монтанер. Мястото е феерия от цветове, а постройките и не по-малко красивото му, тихо, сенчесто паркче са в прекрасна хармония.

Сплотеността на каталунския народ е нещо съвсем различно от хаотичното разединение, на което сме свикнали по нашите родни земи. Каталунците знаят кое е ценно и си струва да остане за другите, превръщайки се в символ на тяхната култура, и считам, че именно уважението, което имат към него, и старанието да го запазят са причината толкова много външни хора да се стичат да го видят.

Такъв е и случаят с изящния Дворец на каталунската музика - проект, финансиран от от самото общество, а сградата - отново дело на Луис Доменек и Монтанер. Все още работеща като концертна зала, тя привлича известни изпълнителни и ги кара да се връщат не заради акустиката (за която се казва, че е доста лоша), но заради атмосферата, красотата и символиката на всеки един елемент. На сцената има 18 музи (докато в гръцката митология са всъщност едва 9), като всяка държи различен инструмент и е облечена с типичните за различна държава дрехи, което ни отправя посланието, че изкуството е онова, което обединява всички ни. Вдлъбнатият навътре купол, красящ с преливащите си цветове тавана, придава живот на сцената. Разбираемо, имайки предвид, че жълтото представлява слънчевите лъчи, а синьото - небето.

Центърът за съвременно изкуство на Барселона (CCCB) представя сблъсъка между класическото и модерното още с външния вид на постройката си. Тези привидно толкова различните две сгради са всъщност една. Изложбите засягат теми, които са част от животите на всички ни, колкото и да се дистанцираме от тях, и ни карат да се замислим за бъдещето и посоката, по която не бива да позволяваме на човечеството да поеме. За съдбата на планетата ни и на всяко същество, което я обитава, но преди всичко - за нашата собствена. За слепотата, която избираме, и глупавата ни битка с природата, чиято мъдрост и могъщество дори на този етап от еволюцията не осъзнаваме, че превъзхождат нашите. 

Други впечатляващи неща, които можете да видите, са Триумфалната арка, построена през 1888г. като главен вход на Световното изложение, както и също построените за него пеещи фонтани - невероятно светлинно и водно шоу. Хълмът Монтжуик пък е прекрасен за разходка и ви дава възможността да разгледате цяла Барселона отгоре. А където и да сте в Испания, винаги може да прекарате нощта си, наслаждавайки се на фламенко - страстно представление, което съвместява жива музика - вокална и инструментална, и танци.

Триумфалната арка

Монтжуик