Ревю на ,,Тайната история" - Дона Тарт

Предполагам, че в определен етап от живота си съм имал какви ли не истории за разказване, но сега разполагам само с тази. Тя е единствената, която ще мога да разкажа някога.

,,Тайната история'' на Дона Тарт е запомняща се и проницателна книга, събрала между страниците си една бедствено красива, ужасяваща и трагична история. Разтърсващ и силно психологически роман, в който границата между редно и нередно е почти невидима.

Начинът на писане на авторката е просто вълшебен! Описанията са изключително въздействащи. Момента, когато Ричард едва не измръзна до смърт през зимата, цялото търсене на място, където да се стопли, това по  някаква  неопределена причина ме докосна и остана като гравирано в съзнанието ми. Убедена съм, че всеки път когато препрочитам тези страници, ще мога да почувствам брулещия вятър, студът и самотата, точно както първия път. Има и доста интересни диалози, макар че на моменти бяха прекалено интелектуални (поне за мен), но няма как да не се развълнувате и вдъхновите от самия разгорещен и страстен начин, по който героите говорят за древногръцката литература и история.

– А ако красотата е ужас – каза Джулиан, – тогава какво е желанието? Мислим, че имаме много желания, докато имаме едно-единствено. Кое е то? 

– Да живеем – отвърна Камила.

– Да живеем вечно – каза Бъни, забил ръка в брадичката си.

Сюжетът се върти около затворен кръг от петима странни и студени колежани, изучаващи класическата древност. Ричард Папен пристига в колежа ,,Хампдън'', опитвайки се да загърби лишеното си от блясък и вълнения минало. У него се пробужда интерес към необичайната групичка студенти и нейния чаровен професор и той се присъединява към нея. Първоначало странящите от него Хенри, Бъни, Франсис, Чарлс и Камила, с времето го приобщават. Но колкото повече ги опознава, толкова повече подозрителни подробности от поведението им започва да забелязва и накрая разбира по-тъмна и притеснителна от всичко досега тайна, тайна, свързана с древни ритуали и невинно пролята кръв. И това е само началото..

Онова, което ми хареса най-много, беше начинът, по който авторката изкарва наяве човешката лудост, променливост и непредвидимост. Реакциите на героите са показателни за техните характери и така ние успяваме съвсем ясно да ги разграничим един от друг - нещо, което би могло да бъде трудност в началото. Авторката разгръща едни сложни и противоречиви персонажи, които успяват да омагьосат читателя и събуждат у него желанието да ги оправдае, въпреки ужасните им постъпки. В тесния си кръг те се подкрепят се, разбират и уважават. Само един от техните може да ги уязви.

Немислимото е неосъществимо. 

Въпреки лекият криминален елемент, който се улавя в книгата, тя много силно се различава от този тип романи и то не само по това, че знаем от самото първо изречение кои са убийците. Убийството на Бъни не е извършеното от жестокост, гняв или в момент на афект, то е внимателно обмислено. Героите го планират до последната подробност, обсъждат го толкова дълго, че в някакъв момент то спира да им се струва нещо истински значимо, приемат го просто като обикновено и наложително. И въпреки че в началото това деяние им изглежда лесно и  преодолимо, после, когато осъзнават неговата тежест, то придобива силата да ги срине до основи. Това, което първо е ледено спокойствие, се превръща в гузност, параноичност и силна тревожност - объркването и кошмарите на Ричард, паническото разтройство и безсънието на Франсис, пиенето на Чарлз и може би отчасти главоболията на Хенри. Единствената, останала хладнокръвните и безсърдечна почти до самия край, освен когато ставаше въпрос за брат й, бе именно Камила. 

В гърдите си усещах ужасяващо и променливо туптене, сякаш под ребрата ми имаше голяма птица, която самоубийствено се блъскаше в кокалената си клетка.

Обожавам ненатрапчивия, красив и грабващ начин, по който привличането между Ричард и Франсис е загатнато. И все пак дори и този елемент от историята е в хармония с останалата част от нея, мрачността и отчаянието все още се усещат, но по-скоро като лека, сива мъгла. Понякога между двамата се улавяше привързаност, плахо доверие, но друг път нито си говореха, нито имаха силата да се погледнат. Влюбих се в идеята за тях като двойка и все пак харесвам и крехкото им, но очарователно приятелство.    

В ретроспекция е лесно да си обясня нещата, но тогава не обръщах внимание на нищо, освен на своето щастие. Не знам какво повече да кажа, освен че в онези дни самият живот изглеждаше вълшебен: паяжина от символи, съвпадения, предчувствия, поличби. Някак си всичко пасваше, а коварно благосклонното Провидение се разкриваше постепенно, чувствах, че треперя и съм на ръба на някакво баснословно откритие, сякаш някоя сутрин всичко щеше да се обедини в едно - бъдещето ми, миналото, целият ми живот - а аз щях да седя в леглото, поразен като от гръм от ясно небе, и щях да повтарям ,,О! О! О!''

Препоръчвам ,,Тайната история'', книга, която на моменти ще ви вцепенява, друг път ще ви понася във вихър от необяснима тъга и налудничавост и ще ви накара да се замислите върху цената, която героите плащат за извършеното: бавното, но сигурно унищожение, което носи вината.

Благодаря на издателство Еднорог, задето ми предоставиха възможността да се влюбя в тази книга!