Ревю на ''A Song for Ella Grey'' - David Almond

“How can you turn yourself into something you want to be when you're already what you are?” 

''А Song for Ella Grey'' на David Almond е поетична и пъстра книга, която изпълва читателя отвътре. Написана по изключително въздействащ начин, тя е точно като песен, песен със своя собствена завладяваща мелодия - ту бурна, ту плавна и нежна. Мелодия, която прогонва мрака и ни служи като врата към един необятен свят, свят отвъд нашия обсег и представи.

Клеър отива с приятели в североизточната част, при високо извитите мостове и древните сринати мини. Те се разполагат в палатки на плажа и се радват на свободата си, точно както са си мечтали. Един ден се появява тайнственият Орфей и, омагьосана от музиката му, Клеър, без да иска, поставя началото на редица от събития, които преобръщат животите им. Запознанството на най-добрата й приятелка Елла с Орфей и тяхното влюбване отключва разрушителни, митични и древни сили и отвежда Клеър, Елла и Орфей до вратите на смъртта и подземния свят.

Нещото, което обожавам в тази книга, е начинът, по който мита за Орфей и Евредика, е изменен и пригоден към нея. Въпреки че върху този елемент е изградена историята, която е хрумнала на автора, тя е дори по-богата и грандиозна от легендата сама по себе си, особено с присъствието на Клеър, която не просто се вписва идеално, но и има огромна и значима роля.

“I wanted to be with Ella, only Ella. But she loved being with the others, not having to try too hard with anybody or anything, being lovely dreamy Ella, singing along, dreaming along. It was like she wasn't there, not really, like she wasn't anything, like she was just an empty space, waiting to be filled by something, by anything.”

Всяка една дума от този роман е наситена с красота, дълбочина и емоция. И понеже книгата е написана от името на Клеър, нейните чувства към Елла най-ясно се открояват - силни и по детски чисти - и ние я опознаваме именно чрез тях. Съзираме лоялността, загрижеността и непоколебимостта, които се крият у нея, влюбваме се в прекрасната поезия, която пише.

 “I leaned back against the sand and wrote that the island seems to float, that maybe the whole world was a floating thing, that thoughts were like dolphins that leapt out from our depths to suprise us, that dreams were like snakes.” 

Дори имената на Елла Грей и Орфей контрастират - нейното е скучно и обикновено, а негото е пулсиращо, живо. По отделно те са много различни, но заедно те са в хармония. На моменти любовта им не бе така убедителна, както тази на Клеър към Елла, но считам, че това е заради гледната точка, от която ни бива разказано всичко, заради това, че реално ние така и не разбираме цялата история.

Има няколко трогателни моменти, когато на Клеър и Орфей им се налага да се обединят в името на щастието на Елла. Хареса ми как това ги сплоти и премахна изцяло враждевността на Клеър към него, как изградиха може би не чак приятелство, но доверие и разбиране помежду си.

От второстепенните герои ми допадат сладкият Сам и бунтарката Биянка, които събудиха симпатиите ми и успях да почувствам някак по-реални едва в края на книгата, когато и двамата биват отхвърлени от хора, на които са държали.

"A Song for Ella Grey" е роман, чиито страници са пропити с волността, която мечтите носят, и хладното разочарование, когато те се окажат невъзможни за реализиране. Предопределеност, любов древна колкото Вселената и греховно красива и пленителна музика, която е едновременно и част от нас, и нещо съвършено отделно, смърт, която не е края - това е книга, която може да ви накара да повярвате в абсолютно всичко.

“Being young is like being mad. Maybe just being human, at any age, is a bit like being mad. But Maybe the best thing that we do, and the best thing that we are, come from madness.”