Ревю на ,,Самодива'' - Краси Зуркова

 Тъмнината не ни поглъща току-така, Тейа. Тя е суетна. Иска да бъде поканена.

,,Самодива'' на Краси Зуркова е главозамайваща, тайнствена и вълшебна книга. Авторката, по един зашеметяващо чувствен и красив начин, е успяла да преплете българския фолклор, древногръцката митология и мита за Орфей със забулените тайни от миналото, които се оказват и тясно свързани с настоящето на главната героиня. Впечатляващо е и изяществото в начина на писане на Краси Зуркова, което успява да притегли читателя дълбоко навътре в сюжета и обстановката на книгата й. 

Теодора Славин - Теа - напуска родината си - България, - за да замине да учи в Принстън, далеч от всичко, което й е познато. Обаче заминаването й е водено от желанието да разкрие дълго пазена семейна тайна. Там тя се сблъсва не само с трудността от привикването към американската култура и разгадаването на мистерията, която се оказва сестра й, но и с двама запленяващи братя..

 - Напълно е разбираемо. Семейните рани никога не зарастват. 

 - Не знам дали е точно ,,рана''. По-скоро чувство за неотложност. Сякаш собственият ми живот не може да започне, докато не разбера как е приключил нейният. 

Между страниците на романа витае някаква загадъчност, която ме изправяше на нокти непрестанно и пробуждаше нетърпението ми да разплета сложната верига от мистериозни събития и да разбера как точно те са свързани едно с друго. Харесва ми как е представена другата зловеща и почти непристъпвана страна на привидно идиличния, спокоен принстънски кампус. Всички тези промъквания из него посред нощ и въобще цялата тази омагьосваща обстановка са наистина много подходящ фон на вълнуващите и взимащи най-различни обрати събития. 

От друга страна, от страниците на книгата струи също така и любов към музиката, показана в множеството музикални изпълнения на пиано. Описан е красивия, вдъхновяващ и магичен процес, при който музиката сякаш буквално се ,,излива’’ от човека и придава форма на най-дълбоките му, разрушителни и скрити чувства. 

Отново същите шест акорда, този път заредени със сила, настойчиви - не въпрос, а заплаха.
Последвана от тишина. Същата онази тишина, която според написаните ноти трябваше да трае само секунда, сега се оказваше безпощадна в ръцете му - агонизираща, несекваща. Тишина, в чиято примка беше невъзможно да поемеш дъх и която изличаваше всякакво понятие за време, докато не останеше само ужасеното предчувствие за музиката, която щеше да последва. И тя дойде; най-сетне прозвуча. Музика толкова непрощаваща, колкото никога не си бях представяла, че музиката може изобщо да бъде. Музика, пълна с неизлечима, отчаяна болка.

Теа, въпреки честите си залитания, когато става въпрос за любовни драми, се отличи като смела, упорита, умна и талантлива. Благодарение на решителността и  куража си, тя успя да влезе в ролята на детектив и да разплете загадките около смъртта на сестра си. И все пак имаше моменти, в които поведението й прекрачваше всякакви граници - всички тези лъжи и непостоянността й към момчетата ме подразниха.

От героите Рис ми е любимец, въпреки че в началото много му се дразнех – на него, на преследваческите му наклонности и на цялото му поведение на сваляч. Но постепенно беше разкрита цялата му странно обвита в тайнственост личност и аз завърших, влюбвайки се в персонажа му. Той носи в себе си много болка, горчивина и самота, принуден е да пази ужасната си тайна. Мисля, че чак в края на книгата, когато вече знаех цялата истина, успях да си обясня всичките му постъпки. Имаше неща в персонажа му, които ме вбесяваха до последно, но все пак успях да прозра колко отчаяно всъщност той се нуждае да се довери на някого и не мисля, че би могъл да открие това у Теа..
 

Знанието променя всичко. Бъди с мен просто така.

Колкото до Джейк, по-малкия брат на Рис, не ми допадна особено. Цялото му пораженческо поведение, отказа му от Теа уж заради брат му и цялата тази целомъдреност.. не е мой тип.

От второстепенните герои харесвам Рита - приятелката на Теа. Грабна ме с цялата подкрепа, която й оказа и смислените съвети, които й даде. Хареса ми също нейната независимост от мъжете - нещо, от което Теа определено трябва да се поучи. Щеше ми се да видя повече от това страхотно момиче, а не само да бъде бегло споменавано.  

Препоръчвам ,,Самодива'' на всички, които търсят нещо различно, екзотично и чудновато.