Ревю на ,,Морето на спокойствието'' - Катя Милей

,,Морето на спокойствието'' на Катя Милей се оказа едновременно забавна, на моменти плашещо емоционална и красива история за болката, силата, омразата, любовта, надеждата и всичко останало, което се крие под повърхността.

Настя е момиче, което крие всичко в себе си, и се старае да не издаде тайните си. Тя не говори, а причината за това е обвита в мистерия. Облича се изцяло в черно и носи страшно много грим, надявайки се да отблъсне всички от себе си по този начин. Отнето й е едно от най - важните за нея неща - музиката, способността да свири. И не само това.. 

Разбрах Настя от първата страница на книгата и страдах с нея. От всички герои нея си я харесвам най - много, защото въпреки всичко тя успяваше някак да продължи да се бори, не се остави на умората и разрушението.

Джош е момче, около което всички измират (буквално!). Изолиран е от всички деца в училище, всички освен Дрю, най - добрия му приятел. Не можах да го обикна съвсем (Джош), въпреки че разбрах положението му. С неговите празноглави постъпки все ме изкарваше от равновесие. В началото ми се стори ми супер скучен и простоват като персонаж. Честно казано, ако не беше връзката между него и Настя, щях да предпочета да не присъства в книгата. Отнасяше се в началото доста грубо с нея, което не беше нещо, което очаквах от някой, който знае какво е да си самотен.. В последствие започнах да го харесвам повече  И въпреки на моменти предимно негативното ми отношение към Джош, трябва да призная, че той и Настя имаха своите моменти - тъжни, щастливи, трудни и винаги чувствени. И двамата се учеха да обичат. Въпреки че правеха грешки и се отдалечаваха един от друг, никога не можеха да останат за дълго на разстояние един от друг, защото се нуждаеха от подкрепата на другия.

Дрю е страшно забавен, разведряваше обстановката, за радост, все пак мисля, че е излишно да споменавам, че Настя и Джош не са от най - веселите хора през по - голямата част от времето. Той е свикнал да се държи като задник и не позволява на хората да го опознаят истински. Настя видя неговите добри качества и мисля, че така между тях се зароди приятелство и той наистина започна да се интересува от нея. Той израсна от началото до края на книгата. Видя и по - тъмната страна на живота, до която преди не се беше докосвал.

Не бих казала, че действието беше динамично, но това далеч не значи, че не бе вълнуваща книга и не четеше леко. По - скоро авторката протакваше до последно, което се оказа доста добър подход, защото краят беше наистина грандиозен. Отгръщах и отгръщах страниците, без да мога да спра. Когато я затворих, у мен имаше едно хубаво чувство.

Обичам тази книга.

- Когато погледнеш към нея, какво чувстваш? ... Радост, страх, нужда, отчаяние, любов, похот?

- Да!

- Да, какво?

- Всички.